Употребата на наркотици е окултна мистична практика, част от окултната антихристиянска култура, облекчаваща контакта на човека с падналите духове.
Като такава, тя е изиграла съществена роля в установяването и развитието на множество традиционни езически и някои световни религиозни култури.
Християнското светоотеческо учение на Православната Църква е антитеза на окултизма и на практиката на употреба на наркотици като негово частно проявление.
Разпространението на злоупотребата с психоактивни вещества е следствие на отстъплението от принципите на Православния ;
мироглед, свидетелство и симптом на дълбока религиозна и мирогледна криза. Тя е напълно закономерно и неизбежно следстввд от духовното развитие на Западната цивилизация.
Като същество, надарено с разум и принадлежащ с духа си към духовния свят, човекът е създаден за живот в Бога. Смисълът на живота му е пребиваването в състояние на общение с Бога в Светия Дух, казано с думите на преподобния Серафим Саровски в "придобиването благодатта на Светия Дух". Благодатта, творческата блага сила (енергия) на Бога, от която, както пее Църквата, "всяка душа живится" е светлина, живот, блаженство на човешката душа и я прави богоподобна.
|